719 млн. души по света оцеляват с по 2 долара дневно
Хората в крайна бедност са се увеличили със 71 млн. по време на пандемията, очаква се нов ръст заради войната в Украйна и рекордното поскъпване на живота
Повече от 719 млн. души, или към 9,3% от жителите на планетата, живеят през днешния ден в последна беднотия, а единствено през 2020 година – годината на пандемията, те са се нараснали със 71 млн. И вместо да понижават, чака се броят им да нараства през идващите няколко години поради рекордното повишаване на живота, галопиращата инфлация и заплахата от световна криза.
Това се показва в новия отчет на Световната банка за бедността и споделения разцвет, който бе публикуван предходната седмица.
На 17 октомври по самодейност на Организация на обединените нации се отбелязва международният ден за премахване на бедността. Целта до 2030 година крайната беднотия да бъде изкоренена, обаче към този момент не наподобява реалистична, като повода за това е и шокът, породен от войната в Украйна. В последна беднотия са хората, които живеят с 2,15 $ или по-малко дневно, прецизира финансовата институция.
“Прогресът в намаляването на крайната беднотия всъщност спря в тандем с понижения стопански напредък ” - счита шефът на Световната банка Дейвид Малпас. - Загрижени сме от повишаването на крайната беднотия, провокирано от инфлацията, обезценяването на валутата и по-широките препокриващи сe рецесии. Това значи
мрачна перспектива за милиарди хора по света
Необходими са корекции на макроикономическите политики, с цел да се усъвършенства разпределението на световния капитал, да се насърчи валутната непоклатимост, да се понижи инфлацията и да се възобнови растежът на междинния приход.
Алтернативата е статуквото – закъснение на световния напредък, по-високи лихви, отбягване на риска и неустойчивост в доста разрастващи се страни. ”
Докладът показва, че 2020 година е отбелязала историческа повратна точка – момента, когато наклонността за доближаване на приходите е отстъпила на нова бездна сред небогати и богати.
Констатацията е трагична, като се има поради, че през 2015 година крайната беднотия е била понижена на половина.
Пандемията е
блъснала най-много най-бедната част от населението – 40% от хората,
които са на общественото дъно, са изгубили 4% от приходите си, което е два пъти повече от загубата на приходи на най-богатите 20%. В резултат световното неравноправие се е нараснало за първи път от десетилетия, се показва в отчета.
Друг отчет - на швейцарската банка “Креди Сюис ”, пък неотдавна установи, че тъкмо по време на възобновяване от пандемията най-богатите хора в света са нараснали както броя си, по този начин и размера на положенията си. За последните 2 година притежаващите над 50 млн. $ са се нараснали с 50%, а единствено през 2021 година те са скочили с 46 000 души до рекордните 218 200 супербогаташи. И в този разбор е изработен изводът, че парите на 0,004% от свръхбогатите хора на планетата са се нараснали внезапно, до момента в който милиарди хора с ниски и междинни приходи едвам оцеляват поради високите през днешния ден цени на храната и енергийните източници. В момента съгласно “Креди Сюис ”
46% от световното богатство е в ръцете на едвам 1% от населението на планетата
През 2021 година този % е бил 44.
Крайната беднотия не е разпределена отмерено в другите райони на света, демонстрира отчетът на Световната банка. Най-голямата част от популацията, което оцелява мъчно физически, населява Африка – 60%. Нивото на беднотия на Черния континент е най-високото в света – 35%. За да бъде реализирана задачата за премахване на крайната беднотия до 2030 година, африканските страни би трябвало да реализират растеж от 9% на Брутният вътрешен продукт за всяка година до края на десетилетието.
А даже в годините преди пандемията в доста от тези страни междинният растеж не е надвишавал 1,2%.
От новите 71 млн., които са се присъединили към групата на крайнобедните в света, 80% живеят в Индия
Според международната банка тези калкулации са в известна степен приблизителни, тъй като от 2011 година индийското държавно управление не разгласява публични данни за бедността, което затруднява да се очертае световната картина, имайки поради размера на популацията на азиатската страна (около 1,63 млрд.).
Използваната статистика идва главно от неправителствени стопански организации като Центъра за мониторинг на индийската стопанска система. В Латинска Америка пък най-вече живеещи в последна беднотия има в Бразилия и Венецуела.
За да се преодолее стагнацията в битката с бедността, Световната банка предлага 3 съществени насоки на деяние:
1. Да се заобикалят генералните дотации, а да се прибягва до доста по-насочени помощи. Според институцията сега 50% от енергийните помощи в страните с ниски и среди приходи отиват при 20% от богатите хора в тях.
2. Да се заложи на дълготрайни вложения. Според банката в този момент е моментът да се заложи на инвестиции в образованието, проучванията и инфраструктурните планове. Предвид неналичието на запаси, харчовете би трябвало да са доста по-ефикасни.
3. Мобилизиране на вътрешни източници, без да бъдат наказвани бедните. Поземлените налози и таксите върху въглерода може да усилят приходите, без да навредят на най-бедните. Промяната на подоходните налози на лицата и налозите на компаниите също е средство за влияние. Ако стане належащо да се усилят налозите върху продажбите и акцизите, страните би трябвало да сведат до най-малко икономическите изкривявания, провокирани от тези ограничения и негативното им влияние върху разпределението на приходите, като по едно и също време с това прибягват до целеви парични ограничения, с цел да компенсират въздействието им върху най-уязвимите семейства.
В навечерието на Световния ден за премахване на бедността Евростат също разгласи нови данни за хората в Европа, които се намират в риск от беднотия. Според европейската статистическа работа пред подобен риск са изправени над една пета от жителите на Стария континент, или
в риск от бедност са 21,7% от европейците, или
95,4 млн. души Разбира се, критериите за беднотия в този случай са много по-различни от тези за крайната беднотия в света. Според тези критерии в риск от беднотия са членовете на домакинство, чиито приходи възлизат на 60% от междинните за съответната страна. Около 6 млн. поданици на Европа даже дават отговор на всичките 3 критерия, причисляващи ги към групата на застрашените от беднотия: живеят в домакинство, чиито приходи са под границата на бедността, би трябвало да понасят тежки материални и обществени ограничения (не могат да отопляват жилището си, не могат да си разрешат ваканции най-малко една седмица в годината, нито да се хранят пълноценно и т.н.) и са част от домакинство, в което нито един възрастен не работи.
Евростат показва също, че цифрите варират доста в обособените страни. В риск от беднотия и обществено изключване е 34,4% от популацията на Румъния, 31,7% от популацията на България, 28,3% от популацията на Гърция и 27,8% от популацията на Испания. По-добре от междинния % за Европа са Германия, където в риск от беднотия са 20,7% от хората, Белгия (19,3%), Франция (19,3%), Нидерландия (16,6%). Най-ниски са процентите в Словения (13,2%) и Чехия (10,7%).
Без изненада, установи Евростат, най-определящ за риска от беднотия се явява работният статут. Безработните, изключително трайно безработните, са най-застрашени от попадане в категорията на бедните, както и хората, които не са дейни на пазара на труда заради някаква друга причина, а също и пенсионерите. В по-голям риск от останалите са също дамите, младите, както и хората с по-ниско обучение.[**sorce_name**]
Повече от 719 млн. души, или към 9,3% от жителите на планетата, живеят през днешния ден в последна беднотия, а единствено през 2020 година – годината на пандемията, те са се нараснали със 71 млн. И вместо да понижават, чака се броят им да нараства през идващите няколко години поради рекордното повишаване на живота, галопиращата инфлация и заплахата от световна криза.
Това се показва в новия отчет на Световната банка за бедността и споделения разцвет, който бе публикуван предходната седмица.
На 17 октомври по самодейност на Организация на обединените нации се отбелязва международният ден за премахване на бедността. Целта до 2030 година крайната беднотия да бъде изкоренена, обаче към този момент не наподобява реалистична, като повода за това е и шокът, породен от войната в Украйна. В последна беднотия са хората, които живеят с 2,15 $ или по-малко дневно, прецизира финансовата институция.
“Прогресът в намаляването на крайната беднотия всъщност спря в тандем с понижения стопански напредък ” - счита шефът на Световната банка Дейвид Малпас. - Загрижени сме от повишаването на крайната беднотия, провокирано от инфлацията, обезценяването на валутата и по-широките препокриващи сe рецесии. Това значи
мрачна перспектива за милиарди хора по света
Необходими са корекции на макроикономическите политики, с цел да се усъвършенства разпределението на световния капитал, да се насърчи валутната непоклатимост, да се понижи инфлацията и да се възобнови растежът на междинния приход.
Алтернативата е статуквото – закъснение на световния напредък, по-високи лихви, отбягване на риска и неустойчивост в доста разрастващи се страни. ”
Докладът показва, че 2020 година е отбелязала историческа повратна точка – момента, когато наклонността за доближаване на приходите е отстъпила на нова бездна сред небогати и богати.
Констатацията е трагична, като се има поради, че през 2015 година крайната беднотия е била понижена на половина.
Пандемията е
блъснала най-много най-бедната част от населението – 40% от хората,
които са на общественото дъно, са изгубили 4% от приходите си, което е два пъти повече от загубата на приходи на най-богатите 20%. В резултат световното неравноправие се е нараснало за първи път от десетилетия, се показва в отчета.
Друг отчет - на швейцарската банка “Креди Сюис ”, пък неотдавна установи, че тъкмо по време на възобновяване от пандемията най-богатите хора в света са нараснали както броя си, по този начин и размера на положенията си. За последните 2 година притежаващите над 50 млн. $ са се нараснали с 50%, а единствено през 2021 година те са скочили с 46 000 души до рекордните 218 200 супербогаташи. И в този разбор е изработен изводът, че парите на 0,004% от свръхбогатите хора на планетата са се нараснали внезапно, до момента в който милиарди хора с ниски и междинни приходи едвам оцеляват поради високите през днешния ден цени на храната и енергийните източници. В момента съгласно “Креди Сюис ”
46% от световното богатство е в ръцете на едвам 1% от населението на планетата
През 2021 година този % е бил 44.
Крайната беднотия не е разпределена отмерено в другите райони на света, демонстрира отчетът на Световната банка. Най-голямата част от популацията, което оцелява мъчно физически, населява Африка – 60%. Нивото на беднотия на Черния континент е най-високото в света – 35%. За да бъде реализирана задачата за премахване на крайната беднотия до 2030 година, африканските страни би трябвало да реализират растеж от 9% на Брутният вътрешен продукт за всяка година до края на десетилетието.
А даже в годините преди пандемията в доста от тези страни междинният растеж не е надвишавал 1,2%.
От новите 71 млн., които са се присъединили към групата на крайнобедните в света, 80% живеят в Индия
Според международната банка тези калкулации са в известна степен приблизителни, тъй като от 2011 година индийското държавно управление не разгласява публични данни за бедността, което затруднява да се очертае световната картина, имайки поради размера на популацията на азиатската страна (около 1,63 млрд.).
Използваната статистика идва главно от неправителствени стопански организации като Центъра за мониторинг на индийската стопанска система. В Латинска Америка пък най-вече живеещи в последна беднотия има в Бразилия и Венецуела.
За да се преодолее стагнацията в битката с бедността, Световната банка предлага 3 съществени насоки на деяние:
1. Да се заобикалят генералните дотации, а да се прибягва до доста по-насочени помощи. Според институцията сега 50% от енергийните помощи в страните с ниски и среди приходи отиват при 20% от богатите хора в тях.
2. Да се заложи на дълготрайни вложения. Според банката в този момент е моментът да се заложи на инвестиции в образованието, проучванията и инфраструктурните планове. Предвид неналичието на запаси, харчовете би трябвало да са доста по-ефикасни.
3. Мобилизиране на вътрешни източници, без да бъдат наказвани бедните. Поземлените налози и таксите върху въглерода може да усилят приходите, без да навредят на най-бедните. Промяната на подоходните налози на лицата и налозите на компаниите също е средство за влияние. Ако стане належащо да се усилят налозите върху продажбите и акцизите, страните би трябвало да сведат до най-малко икономическите изкривявания, провокирани от тези ограничения и негативното им влияние върху разпределението на приходите, като по едно и също време с това прибягват до целеви парични ограничения, с цел да компенсират въздействието им върху най-уязвимите семейства.
В навечерието на Световния ден за премахване на бедността Евростат също разгласи нови данни за хората в Европа, които се намират в риск от беднотия. Според европейската статистическа работа пред подобен риск са изправени над една пета от жителите на Стария континент, или
в риск от бедност са 21,7% от европейците, или
95,4 млн. души Разбира се, критериите за беднотия в този случай са много по-различни от тези за крайната беднотия в света. Според тези критерии в риск от беднотия са членовете на домакинство, чиито приходи възлизат на 60% от междинните за съответната страна. Около 6 млн. поданици на Европа даже дават отговор на всичките 3 критерия, причисляващи ги към групата на застрашените от беднотия: живеят в домакинство, чиито приходи са под границата на бедността, би трябвало да понасят тежки материални и обществени ограничения (не могат да отопляват жилището си, не могат да си разрешат ваканции най-малко една седмица в годината, нито да се хранят пълноценно и т.н.) и са част от домакинство, в което нито един възрастен не работи.
Евростат показва също, че цифрите варират доста в обособените страни. В риск от беднотия и обществено изключване е 34,4% от популацията на Румъния, 31,7% от популацията на България, 28,3% от популацията на Гърция и 27,8% от популацията на Испания. По-добре от междинния % за Европа са Германия, където в риск от беднотия са 20,7% от хората, Белгия (19,3%), Франция (19,3%), Нидерландия (16,6%). Най-ниски са процентите в Словения (13,2%) и Чехия (10,7%).
Без изненада, установи Евростат, най-определящ за риска от беднотия се явява работният статут. Безработните, изключително трайно безработните, са най-застрашени от попадане в категорията на бедните, както и хората, които не са дейни на пазара на труда заради някаква друга причина, а също и пенсионерите. В по-голям риск от останалите са също дамите, младите, както и хората с по-ниско обучение.[**sorce_name**]
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ